Люлин планина е една не много позната дестинация за разходка на столичани. Но тя предлага много и интересни места за почивка и разходка, съвсем близо е до града и е достъпна и приятна по всяко време на годината.

Ако обичате да карате шейни, със сигурност сте били на Бонсови поляни над Горна баня. Това са най-хубавите места за шейни, достъпът е по асфалтиран път, паркингът е огромен и пързалките са широки и разнообразни. Повече за шейните на Бонсови поляни вижте тук.

А когато няма сняг, оставяте колите на големия паркинг и решавате накъде и за колко време искате да се разхождате.

Ако не сте големи планинари, може да отидете до манастирчето "Св.Св. Кирил и Методий". Разходката е десетина минути, зависи колко големи са децата. Върви се по широк черен път, става и за високо проходима количка. Манастирчето е отворено, може да се запали свещ, а до него може да се седне.

В другата посока, на почти същото разстояние се намира самата хижа Бонсови поляни. При нея има оградена детска площадка.

А пред самата хижа има пейки и възможности за почивка и похапване.

Ако сте по-запалени планинари, може и да се качите до най-високият връх на Люлин планина - Дупевица. Има два пътя за изкачване. Единият е по-полегат и минава през хижа Бонсови поляни и е добре маркиран. Върви се по пътека над хижата и след десетина минути се тръгва нагоре по широк път, който някога е бил асфалтиран.

Ако сте наистина много добри в катеренето може да се засилите за връх Дупевица и по пътека, която тръгва над манастира "Св.Св. Кирил и Методий". Там няма маркировка, но държите пътеката винаги нагоре и ще излезете малко под върха. Последната част от пътя тук е доста стръмна, така че е идеална за по-големи деца или тийнейджъри, които търсят по-тежки маршрути. За родителите им е хубаво, че стръмната част е кратка.

Може да направите и кръгов маршрут като се качите по пътеката над манастира и слезете по по-полегатата пътека.

Под въха е и причината тази част на планината да не е много добре позната - едно време тук е имало военно поделение. То сега е изоставено, но могат да се видят части от сгради, огромни гаражи за техника и други военни постойки от близкото минало.

Може да разказвате най-различни истории на децата за военните останки. По-долу сме снимали любимата ни къща на хобити, която е на пътя и в която винаги влизаме, като си светим с мобилните телефони.

 

Гледката към София и към Витоша е винаги много впечатляваща, дори и когато София е забулена в тежък смог. Според една легенда от там идва и името на върха "Дупевица" - когато се качиш на върха и погледнеш и ти се допява. Ха-ха-ха, вие от къде си помислихте, че идва името....

Самият връх, на който се вее българското знаме е малко встрани от черния път, който минава под него, но всичко е много добре маркирано с табели.

Пътят от паркинга на Бонсови поляни до връх Дупевица според табелите е един час, но зависи от темпото ви на ходене. През есента точно до пътя е пълно с къпини, шипки, диви ябълки и круши. По-ниските поляни имат хубави гледки към София и са много приятни за летни пикници.

Приятна разходка!

 

Последна редакция: 17.01.2023 г.