Абонирай се
информация според възрастта

реклама
 
Сподели:

Един нов стар „Том Сойер“, с една вечна тема за приятелството, приятелите и истинските ценности.
Актьори, кукли, театър на сенките, големи, малки декори. Том, Хък и техните приятели – едно представление за малки и големи зрители и текстовете на Марк Твен, които помним от деца:
"– Слушай, Том, дай и на мен да побоядисвам мъничко!
Том се замисли и като че бе на път да се съгласи, но после реши друго:
– Не, Бен, не виждам как ще стане. Разбираш ли, леля Поли страшно много държи на тази ограда, щото нали гледа към улицата. Ако беше откъм задния двор, нямаше да имам нищо против – и тя също. Да, тя страшно много държи на тази ограда – трябва съвсем да се доизкусури! Сигурно няма и едно момче на хиляда, нито даже на две хиляди, което да може да се справи както трябва.
– Тъй ли? Хайде де, моля ти се, нека само да опитам! Само мъничко... Ако бях на твое място, аз щях да ти дам, Том!
– Бен, много ми се иска, честна дума, ама леля Поли... Той и Джим искаше, ама тя не му даде. Сид – и той, ама тя и на него не му даде. Не виждаш ли, че просто нямам избор? Ако ти трябваше да боядисваш тази ограда и нещо се прецакаше...
– Ух бе, ама аз също ще се старая! Дай ми де, Том! Слушай какво... ще ти дам огризката на ябълката.
– Ами, става... не, не, Бен, недей. Страх ме е...
– Цялата ябълка ще ти д