Абонирай се
информация според възрастта

реклама
 
Сподели:
Спомням си старото смокиново дърво пред къщата на дядо.
Вечер, когато се стъмни, тайно се качвахме на него и късахме сочните плодове.
Спомням си как гонихме жабите по двора, пъхахме ги в буркани и плашехме бабите с тях. „Хей, от вашите щуротии, косите ни побеляха”, викаха те по нас, а ние се превивихме от смях.
 
Спомням си аромата на пушек, който се носеше от камината, докато ние печахме орехи на огъня, а навън се стелеше гъста мъгла. Който успееше да изпече ореха си без да го изгори отвътре, ставаше Цар! Колко пъти ме коронясваха с тази титла, тъй като знаех цаката как да измъквам ореха точно преди да стане на въглен отвътре.
 
Тези спомени не ми дават мира нощем.
Въртя се из леглото и си представям игрите на улицата, докато стане толкова тъмно, че светнат уличните лампи и ни викнат по къщите да се прибираме.
 
Студени капки пот обливат челото ми, когато си представя реалността навън:
 
„Как моето дете ще усети детството? Къде е радостта от игрите сред тези панели? Как ще вдиша свежестта на вишневото дърво, което току-що е родило розов цвят? Как ще тича по двора, ще бере здравец и ще гони таласъмите с него, които се крият в старата барака с инструменти?”
 
Първата ми мисъл, когато се събудя сутрин, винаги е една и съща. Натраплива и лепкава като мръсно петно на дреха. „Искам моето дете да усети свободата! Да тича на воля, да се въргаля в локвите, без да го навиквам, да се омазва до ушите с черешовото сладко, да яде диня направо от кората, дотогава, докато коремчето му се издуе до пръсване!”
И колко пъти червея на съмнението ме пробожда с размахване на пръст и упрек в гласа: „Дали ти беше нужно да се местиш в града? Не изостави ли всичко хубаво и чисто там, сред овощните градини и меката трева, която, като стар и охранен котарак, галеше глезените ти сутрин?”
Когато всичко това стигна до степента да събори капака на иначе търпеливата ми тенджера, една сутрин станах и зарязах всичко. Не отидох на работа, не си изпих кафето, не се обадих на сто петдесет и осмия човек за тази седмица, който чакаше най-изгодната оферта от мен.
А просто скочих зад волана и подкарах към ОНОВА дворче. Влязох почти с взлом и изстрелях „Започвам. От утре. Боядисване, циклене и замазка. За плочките и санитарния възел не бери грижа – там имам точния човек. После е градината и райграса. За батута и пързалката знам точната оферта. До двайсет дни, най-много трийсет, ще сме готови. Така че стягай бормашината – заемам се след пет минути с нея.”
 
И така. Трийсет дни минаха, че и малко отгоре. И се роди моята мечта. Тази, която ще ми позволи вечер да записвам без угризения. Тази, която ще ми сритва задника, за да тичам към поредния пирон, поръчка на торта или просто ново парти.
 
Когато създадох Вила Щуротия, аз свалих стокилограмов товар от плещите си.
И сега знам– когато любовта гори, тя не бива да се спира. Когато детето играе, това е божи танц на земята!
Вярвам, че всяко дете ще открие тук този рай, който ще му даде зрънцето да продължи напред. Зрънцето, че детството е вечно и винаги ще го носим в сърцето си.
Защото аз искам моето дете да расте с усмивка! Ако и вие искате това, Вила Щуротия е правилната спирка.

Къде се намира:

гр.София, жк."Хаджи Димитър", ул."Скайлер" N14 (след моста Чавдар)

Виж на картата

Последна редакция: 17.11.2017 г.

реклама
реклама