Разходката е много приятна, защото минава по дължината на цялото езеро. Пътеката е асфалтирана и може да минете по нея с детски колички, колелета и тротинетки. Може би е подходяща и за ролери и скейтбордове, но в зимните дни, в които отидохме, имаше паднали камъни и клончета от дърветата и аз лично не бих карала ролери там.

Иначе, хубавото е, че в двата края има поставени бетонови блокчета и коли не могат да влизат. Пътеката е съвсем полегата и си е като разходка в парк, само дето сте извън София, въздухът е много по-чист, намирате се до голям воден басейн и гледките към Витоша са страхотни. Ходили сме в летните жеги - когато в София не може да се диша и в огромните студове, когато пък е приятно да се разтъпче човек някъде, не много далеч от града.

Да, има места, на които може да се слезе до езерото. Като в същото време не се върви непрекъснато до него, за да не трябва да повтаряте - "Пази се от водата", "Колко пъти ти казах да не влизаш там" и "Ако се намокриш, веднага си тръгваме."

Трибуните са доста изоставени, но гледката от тях е страхотна. Там може да си хапнете по някой сандвич или портокал, ако си носите. Или чай от термоса. А може и ябълка с шоколад. Хм, размечтах се.

Има места за сядане около пътеката, даже има и няколко пейки по пътеката, но не са много. Няма катерушки или места за игра. Ако търсите такива, те са от другата страна на езерото. Пътеката е осветена с лампи, но не сме ходили на нощна разходка. Предполагам, че те са за друга възрастова група.

Така че грабвайте децата, кучетата, колелетата и към Панчарево. Приятна разходка!

Да. има и пътека, която е успоредна на асфалтираната и се намира малко над нея. Тя е планинска и не бих я препоръчала за много малки деца, защото от едната страна си е склон. Но пък по нея има по-малко хора, по-неравна е и си е по-туристически маршрут. На горната пътека хората се поздравяват когато се срещнат, на долната - не. 

Още подробности за пътеките окола Панчерево, вижте в Детската карта на Панчарево.

текст: София играе