Проследете погледа на Алеко от новия му паметник и беж към планината!

Още сега бих си сложила туристическите обувки и бих тръгнала към Черни връх, но нали до мен върви един пишман турист на 5 години, трябва да избирам по-леки маршрути, такива, които мога да мина и по джапанки, а и без джапанки.

Един от леките маршрути е бебешката алея, която свързва Алеко с горната станция на лифта от Бай Кръстьо - станция "Голи връх". Пътеката е широка, с бордюри, повече прилича на паркова алея, полегата е, разнообразна и предлага най-красивите гледки към София и към върховете, които може да си поръчате на Витоша. (Когато се заплеснете с гледките, най-добре хванете малкия човек за ръката, за да знаете къде е и да не трябва да го вадите след няколко минути от някой трънак).

Изминава се за 15-20 минути нормален ход, което ще рече 30-40 минути – детски. Дори да стоите дълго на едно място, да се връщате, да отговаряте 100 пъти на „мамо, стигнахме ли вече?“, пак няма да ви отнеме повече време.

От Алеко се върви малко нагоре над паркинга и след това завивате в дясно. Ако не сте на паркинга, началото на алеята е зад хижа Алеко – между хижата и здравния пункт. От станция "Голи връх", пътеката започва директно от лифтовата станция – има табели.

Ако тази разходка е прекалено бебешка за вас - препоръчвам този преход, подходящ за 4+ годишни - http://sofia.plays.bg/courses/view/167

Из туристическия фолклор с деца на Витоша:

-    „Уморих се вече“ – това се случва обикновено след третата крачка. Аз си го превеждам повече като „скучно ми е“. Опитвам се, когато може, да взимам компания на нейната възраст (километрите, които изминават децата, когато си играят, направо ме изумяват)

-    „Защо трябва да вървим?“ – този въпрос и аз си го задавах като дете. Тогава това ми изглеждаше възможно най-безсмисленото занимание. Сега знам, че има много други, много по-безсмислени занимания.

-    „Кой ще ме вземе на конче?“ – Никога, ама никога не се поддавайте. Защото веднъж поддали се, връщане назад няма.

-    „Къде са катерушките?“ - За по-големите се предлага катерене по „Уморените“. Въжените атракциони на Монтен не работят официално, но най-лесният преход е нисък и децата лесно го минават и много се забавляват.

автор: София играе