Германският манастир е място, което остава малко встрани от най-посещаваните места от софиянци, но пък е много известен извън България и пред него често може да видите автобуси с поклонници от Гърция и Русия. Манастирът е един от големите духовни центрове на Софийската Света гора, с действаща църква, в която ние си палим по една свещ за здраве.

Два пъти сме ходили през зимата и двата пъти в църквата беше запалено едно огромно кюмбе, което ни посрещна топло. (Е, не става да си изсушиш чорапките на него, църква е все пак)

Една от основните забележителности (освен иконостаса) са големите секвои, засадени до църквата по времето на Фердинанд. Те наистина са големи, ама много.
Чешмичката в двора тече дори и в най-големите студове на януари и казват, че водата й освен хубава е и лековита.

Поляните над манастира са мястото, където всеки хълм става за шейни. Ние избрахме най-близката поляна, където наклоните са малки и затова и малки деца могат да се качват сами и да се спускат с шейните. Това е и поляната, от която се открива страхотна гледка към София, когато няма смог и която през лятото е любимо място за пикници.

Ако продължите по пътя нагоре с колата (или пеша) се стига до едни военни поделения на билото. А ако прехвърлите билото (вече само пеша) може да слезете и до Панчарево, но за тази разходка трябва или да сте с малко по-големи деца или децата ви да са доста добре тренирани туристи, каквито ние все още не сме.

Приятна разходка!
София играе