Един от най-слабо познатите паркове на София, Северният парк е бил напълно занемарен след социализма, но 2014-2015 година претърпява огромен ремонт. Началото на парка е облагородено с много цветя, езеро, детски игрушки, пейки и непрекъснато се поддържа.

Площадката за най-малките, до 3 години, е разположена на дъното на изкуствено езеро – няма възможност за неоторизирано излизане, което е супер идея според мен. Катерушките отговарят на местоположението си и са с морска тематика – медузи, лодки, подводници.

За по-големите – 3-12години е изградено летище Надежда с терминали, самолети, пързалки, люлки и други летищни аксесоари.

Вижте най-дългата пързалка по склон, която съм виждала. При това червена. Нещо ме досрамя да се пусна миналия път, този път ще си взема по-здравите панталони.

Голямата гордост на парка, при създаването му, е бил уникалният за София слънчев часовник. И сега е интересно да се разгледа, продължава да работи :)

Паркът е огромен – на няколко места има различни катерушки, по-нови, по-стари, фитнеси, оградено игрище за футбол.

Пресъхналият канал беше наскоро обновен с места за игра и нови мостчета с весели цветове.

За тези, които харесват не толкова подредени неща – голяма част от парка си е в полуизоставено състояние, да го наречем див вид. Огромни дървета, направо гора. За археологически настроените, на места се намират останки от предишния блясък на парка – соц паркови артефакти – на мен ми беше много интересно – изникват стари пейки, интересни настилки, полуприкрити под тревата, катерушки от нашата младост, изоставени в някой храсталак.

Паркът е изграден през 60-70 години на миналия век върху обработваеми земи на село Връбница. Къщата едрия земевладелец и основател на село Връбница се намира в началото на парка, до електростанцията (сега дом на неговите потомци архитектите сем. Лозанови, родители на доц. Георги Лозанов)

Има няколко заведения в началото, сергийки, както и малък паркинг за коли.