Познавате я от малкия екран като водеща на „Новините ON AIR” и от авторската рубрика „Завърналите се с Петя Кертикова“. Бившата лекоатлетка и настояща водеща по Bulgaria ON AIR застана пред нашата редакция, за да ни разкаже не за журналистическите си успехи, а за най-голямото си щастие – нейния 3-годишен син Йоан. Петя е посланик на каузата за правилно детско развитие в училищна възраст,  която е водеща мисия на събитието на  Dnes.bg – Day Off: School Time. То ще се проведе на 14 септември на паркинга на HIT Max, Младост от 10 до 17 часа, а преди него Петя Кертикова ви споделя своите вълнения около отговорността да си родител и на какво ни учат децата. Вижте какво имаме предвид, като прочетете интервюто.

    1. Като водеща в национален ефир сте поели отговорността към зрителите за достоверна информация – каква чувствате е вашата най-голяма отговорност като родител?

И като родител, и като човек се стремя да съм честна със себе си и със зрителя. Имам будна съвест – не понасям неправдата, лъжата, не мога и да спя, ако съм постъпила грешно. Боря се ежеминутно да съм по-добър човек и като родител да показвам това на 3-годишния ми син Йоан.

    2. Разкажете ни малко повече за Йоан – на колко години е и в какви образователни активности го насърчавате към момента?

Още от новороден му пея български, революционни песни. Докато правя вечерния му тоалет, Йоан слуша „Кой уши байрака“. Наскоро дори запя песента сам, разплаках се от умиление. Вече знае няколко строфи от „Аз съм българче“, горда съм да споделя, че знае да изпълнява и химна на нашата родина. Страшно активно и социално дете е. Скоро мисля да го заведа и на тартановата писта в НСА – там, където спечелих най-първия си златен медал в средните бягания преди вече много време.

    3. Представете си момента, в който Йоан тръгва на училище – за кое ще се вълнувате и за кое ще се притесните?

Той расте изключително буден и самостоятелен за възрастта си. Знам, че уверено ще закрачи към класната стая, а това, че посещава активно детска градина смятам, че ще го направи дори още по-независим. Със сигурност ще се просълзя, даже и разплача, вълнувайки се от това събитие. Като всяка майка мисля, че най-голямото  ми притеснение ще бъде някой да не се отнесе лошо с него в мое отсъствие. В същото време обаче осъзнавам, че това е животът – и грешките, и успехите са си мои. Аз съм се борила за всеки успех, искам да науча и него на това.

    4. Спортът заема ключова роля във вашия живот – ще бъде ли по-специално отношението ви към физическото възпитание и спорта като предмет, изучаван в училище?

Несъмнено бих се радвала, ако поеме по моите стъпки, но бих го посъветвала да избере спорт с по-малко травми. Истината е, че няма да бъда от родителите с т. нар. „болни“ амбиции да правя детето си на всяка цена спортист, шампион. Със сигурност ще го наблюдавам, ще видя какви заложби му е дал Господ и ще гледам да го насоча в правилната посока. Спортът взима и дава, но и възпитава и калява волята и духа, а това е важно и в живота. Достатъчно ще ми бъде, ако има висока физическа култура.

    5. Как се променихте откакто станахте майка?

Не съм вярвала, че ще бъда способна на толкова много в името на детето ми. Също както пистата, сега майчинството ме предизвиква да се боря и да давам най-доброто на което съм способна. Да бъда майка е дар и голяма отговорност. Стремя се да съм грижовна, но в същото време да не правя „мечешки“ услуги, за които може на по-късен етап да се чувствам виновна.

    6. Как си представяте да се промени Йоан, когато тръгне на училище?

Виждам едно все така високо и атлетично момче вече без къдрици, което да ме погледне със зеленикаво-сините си очи и да ми каже, че няма търпение да стане първокласник. Бих била щастлива, ако основата, която давам сега остане и тогава и когато се налага да взима решения, да успее да претегли опциите на вътрешната си везна и да постъпи правилно. Важно ми е детето ми да бъде добър човек.

    7. Обръщате ли специално внимание на здравословното хранене на детето и смятате ли че на това трябва да се обърне повече внимание и от страна на учебните заведения?

Със сигурност смятам, че в българските училища има какво още да се подобри относно хранителния режим на децата, но същевременно се радвам и съм благодарна, че нещата са далеч по-добри, отколкото са в американските учебни заведения. Като бивш спортист знам как да се храня. Опитвам се да предавам тези навици в най-разумни рамки, разбира се, и на Йоан. Той вече хапва всичко, но у дома наблягаме много на плодовете и зеленчуците. Виждам, че засега обича сладолед като всяко дете. Радостна съм, че не е фен на вредните близалки и други любими на подрастващите сладки изделия. Силно се надявам да остане така и занапред. Когато беше малък бях доста стриктна с хранителния му режим. Днес виждам, че той вече има предпочитания и се съобразявам с тях. Несъмнено ще подготвям вкусен и здравословен обяд в кутия за училище.

Последна редакция: 22.08.2024 г.