Кремиковският манастир е едно от любимите места за разходка на малки и големи. Дори да сте с бебешка количка, може да оставите колата по-ниско и да бутате количката по асфалтирания път до манастира, за да си направите вие разходката, ако пък не ви се ходи – има паркинг точно пред двора на манастира.

Самият манастир има голям двор с две църкви в него. Задължително влезте да разгледате стенописите в старата църква, които са датирани отпреди Възраждането и са много добре реставрирани.

Свещ може да запалите в новата църква.

От двора на манастира има страхотна гледка към София (това децата изобщо не ги впечатлява), но има много масички, където може да седнете, да се попечете на слънце, да хапнете каквото си носите, да си починете, докато вашите любимци лазят, лигавят се, дърпат се, мрънкат и т.н. (не, не говоря за кучета).

Около църквата и на поляната под нея има множество клетки с най-различни животни - от пауни, зайци, папагали, кокошки, та дори и малки сърнички. Децата винаги обичат да гледат животните и остават очаровани от срещите си с тях. Докато ние разглеждахме, едно куче успя да изкопае дупка до единия зайчарник и да измъкне малко зайче. Добре че един татко успя да спаси ситуацията.

Опитайте гозбите, които се предлагат в магерницата. Там хората са много гостоприемни, предлагат каквото са сготвили за деня, сервирате си и си отсервирате сами и след това плащате колкото решите. Много е мило и някак уютно като идея.

Манастирът е любимо място за кръщенета и други тържества.

Под манастира са направили заведение, от което може да си вземете нещо за хапване и да седнете на припек, а за децата е поляната, на която може да се тича, скача, играе с топки и т.н. Има люлки и батут, има асфалст за каране на колелета, има пясъчник, има и много деца за приятелчета. През лятото отварят големи чадъри над поляната.

Ако имате желание да се разхождате и не е кално – може да отидете до паметника на Димитър Стефанов-Казака – един от знаменосците в Ботевата чета. Разходката започва от паркинга пред манастира, съвсем кратка и приятна е – първо се върви малко по черен път, а след това за паметника се отделяте надолу по настлана с плочки алейка. Съвсем достъпна разходка, отнема 10-15 минути, дори и за най- неходещите.

Големите иглолистни дървета, гледката към София от високото, спокойствието в манастира – всичко това превръща една кратка разходка в много зареждащо и успокояващо изживяване по всяко време на годината.

Приятно!

текст: Организаторите

Последна редакция: 30.04.2025 г.